Екопроблеми

Червена горска мравка

Червената горска мравка, която има ръждовочервен цвят, е сравнително едра. Нейното тяло е дълго 4 – 8 мм. В състава на дадено семействяо влизат понякога стотици хиляди червени горски мравки. Между тях има работници, мъжки и женски индивиди.
Горската мравка е извънредно полезно животно. Тя унищожава множество вредни насекоми и техните ларви виглолистните гори. Освен с тези животни, червената горска мравка се храни и със сладки сокове, отделяни от листните въшки.

Алпийски тритон

Алпийският тритон е дребно опашато земноводно. На дължина достига 9 cm при мъжките и 12 cm при женските екземпляри.
През размножителния сезон през пролетта мъжките имат синьо оцветяване по гърба, отстрани са с черни и бели точки, а на корема имат синя ивица. Малкият гребен на гърба е оцветен в жълто и черно. Женските са на сиви, кафяви и зелени петна, за да се прикриват във водата. Коремът и при двата пола е ярко оранжев. След размножителния период възрастните екземпляри придобиват по-тъмна, почти черна, окраска, предназначена за прикриване на сушата.
Алпийският тритон живее в близост до планински езера и мочурливи местности. Той се среща и във водоеми със съвсем малка площ и дълбочина. През размножителния период живее по-често във водата, а през останалата част от годината главно на сушата. Там той се крие под изсъхнали листа, гниещи дървета и пънове. След събуждане от зимния сън се премества във водата, подготвяйки се за размножаване. Храни се с дребни безгръбначни.

Средиземноморският тюлен монах

Средиземноморският тюлен монах или белокоремен тюлен, е считан за най-рядкото перконого и за един от най-застрашените бозайници в света. Този вид тюлен монах достига дължина средно 2,40 м и тегло 320 кг в зряла възраст, като женската е малко по-дребна от мъжкия. Козината на женската варира от кафява до тъмно сива, като на корема тя е по-светла. Мъжките са с черна козина, а тази на стомаха им е почти бяла.
Предишното месторазпространение на този тюлен се простирал по протежение бреговете на Средиземно и Черно море, навътре в Атлантическия океан, на юг до Кабо Верде (където вече е изчезнал) и на запад до Азорските острови (където също вече няма постоянна популация, а са забелязвани отделни животни идващи от популацията на островите Дезертас.
Средиземноморският тюлен монах е активен денем и се храни с риба (змиорка, сардина, риба тон и др), мекотели (най-вече октоподи) и ракообразни. На ден може да погълне до три килограма храна.
По време на линеенето и размножаването прави лежища на пясъчно-каменисти брегове.

Царски орел

Царският орел, наричан още и кръстат орел е едра дневна граблива птица. Дължината на тялото му е 72 - 80 cm, размаха на крилете 180 - 200 cm и тежи 2,5 - 4,5 kg.
Среща се в Европа (включително България но са останали по-малко от 20 двойки, което доказва колко са застрашени в България ), Азия и Африка. Обитава дълбоководните местности или равнини изпъстрени с гористи мъхове, камънаци и скални морени от средната земя.
По-северните популации са прелетни. Понякога прави прелетите смесвайки се с ята от други птици, които могат да бъдат негова плячка. В сравнение със Скалния орел, ноктите на краката му са по-слаби, което се дължи на предпочитанието към по-дребна плячка. Храни се с дребни бозайници, като лалугери, катерици и зайцевидни. Двойката птици понякога използва хитра тактика за организиран лов. Докато едната птица плаши и подгонва плячката, другата напада от засада. Много рядко яде и мърша.