Екопроблеми

Търсене

Отиване към съдържанието

Растения

Застрашени видове

Жълтият планински крем


Жълтият планински крем, наричан още “самодивско лале”, е многогодишно луковично растение, разпространено в Стара планина, Витошa, Беласица, Знеполе, Рила и Западни Родопи. Расте по тревисти места и скални полянки, на силикатен и варовит терен. Цъфти през юни – юли. Застрашен е от косенето на ливадите, пашата на добитък и унищожаването от туристи. Видът е Балкански ендемит, защитен вид и е включен в Червената книга на България.

Жълт планински кремЖълт планински крем

Еделвайс


Еделвайсът е род многогодишни тревисти растения от семейство Сложноцветни. Над 30 вида защитени високопланински растения. Среща се в Европа и в Югозападна Азия. В България расте само един вид в Пирин и Стара планина и Мальовишкия дял на Рила. Изображението на растението е емблема на Българския туристически съюз. Стъблото на цветето достига 20 см, туфесто и покрито с власинки. Листата са силно стеснени, прикрепени са към стъблото без дръжки и са покрити с бели копринени власинки. Долните листа са по-големи, а нагоре постепенно намаляват.
Еделвайсът расте по недостижими места във високопланинските райони. По света има повече от двадесет вида еделвайс,като в Европа се срещат само два. Най-рядките видове по света са от Еверест и от Хималаите. Изложен е на силно прегряване от слънчевите лъчи. Власинковите клетки задържат въздух, наситен с водни пари и така се намалява изпарението от листата. От другата страна, власинковата покривка действа като "слънчобран" - намалява поглъщането на слънчевата топлина.
Еделвайсът цъфти през Юни-Август. Цветовете му приличат на звездичка с около 10-12 листенца, наредени в кръг.

ЕделвайсЕделвайс

Пролетната тинтява


Пролетната тинтява е един от най-малките видове от рода Тинтява, който при нормални условия достига до няколко сантиметра височина. Късото стъбло поддържа до три противоположно разположени двойки елиптични или копиевидни листа. Яркосините (понякога виолетови, рядко бели) цветове са с диаметър 1-2 см, цъфтят през късната пролет и ранното лято (останалите представители на рода, срещани в България цъфтят на есен). Те са притегателни за пеперуди и пчели, които ги опрашват. Разпространението на семената става с помоща на мравките.
Пролетната тинтява расте на слънчеви алпийски ливади и хълмове в Централна и Югоизточна европа, на височина до 2600 м. Среща се рядко и в Северозападна европа (северна Англия, западна Ирландия). В България може да се открие по билните поляни на високите планини-Рила, Пирин,Стара планина, Витоша, Славянка и др. Вирее на плитки, варовити почви. Защитен вид в редица европейски страни, включително в България.

Пролетна тинтяваПролетна тинтява

Нарцисоцветната съсънка


Нарцисоцветната съсънка, наричана и нарцисова съсънка е вид тревисто растение от семейство Лютикови. Смятана е за един от най-красивите видове на род Съсънка, който расте по планините в България. Наречена е така, защото на върха на стройното и високо до 50 см стъбло, събрани в букет, разцъфтяват снежнобели цветове, наподобяващи нарциси. В средата се откроява жълтото петно на многобрйните дребни тичинки, които скриват още по-дребни плодници. В основата на стаблото се развиват някои приосновни листа с дълги дръжки и дълбоко дланевидно разсечени петури. Среща се само в Гоцеделчевското село - Вълкосел в местността Козен. Това е единственото място на Балканския полуостров, където се среща растението.


Нарцисоцветна съсънкаНарцисоцветна съсънка

Начална страница | Въздух | Вода | Застрашени видове | Околната среда | Галерия | Тест | За нас | Структура

free counters

Назад към съдържанието | Назад към главното меню
Free Web Hosting